11 feb 2018, 18:35

Хората на новото време

  Poesía
745 1 0

Не гледат със сърце, а със очи,
не се предлагаш - не вървиш...
Изгубени от раждане до гроб,
един погубен цял живот...
 

Избират ден за ден посоки,
душите ги пишете стоки...
Продава се, стотинка - две,
не хора, повече овце...
 

Запалили свещички в храма,
изпросвайки пари и слава,
прескачат всичкото човешко,
да си добър е вече грешка...
 

Целувката не значи обич,
"нима не знаеш..." - я, па тоя...
Далече ли си от интриги?
Ще те заключат във вериги!
 

Добре дошъл в рода човешки,
усмихващ се на твоите грешки,
добре дошъл във новото ни време,
загубен си, на кой му дреме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...