11 feb 2018, 18:35

Хората на новото време

  Poesía
756 1 0

Не гледат със сърце, а със очи,
не се предлагаш - не вървиш...
Изгубени от раждане до гроб,
един погубен цял живот...
 

Избират ден за ден посоки,
душите ги пишете стоки...
Продава се, стотинка - две,
не хора, повече овце...
 

Запалили свещички в храма,
изпросвайки пари и слава,
прескачат всичкото човешко,
да си добър е вече грешка...
 

Целувката не значи обич,
"нима не знаеш..." - я, па тоя...
Далече ли си от интриги?
Ще те заключат във вериги!
 

Добре дошъл в рода човешки,
усмихващ се на твоите грешки,
добре дошъл във новото ни време,
загубен си, на кой му дреме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...