Хората на новото време
Не гледат със сърце, а със очи,
не се предлагаш - не вървиш...
Изгубени от раждане до гроб,
един погубен цял живот...
Избират ден за ден посоки,
душите ги пишете стоки...
Продава се, стотинка - две,
не хора, повече овце...
Запалили свещички в храма,
изпросвайки пари и слава,
прескачат всичкото човешко,
да си добър е вече грешка...
Целувката не значи обич,
"нима не знаеш..." - я, па тоя...
Далече ли си от интриги?
Ще те заключат във вериги!
Добре дошъл в рода човешки,
усмихващ се на твоите грешки,
добре дошъл във новото ни време,
загубен си, на кой му дреме?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени