Feb 11, 2018, 6:35 PM

Хората на новото време

  Poetry
746 1 0

Не гледат със сърце, а със очи,
не се предлагаш - не вървиш...
Изгубени от раждане до гроб,
един погубен цял живот...
 

Избират ден за ден посоки,
душите ги пишете стоки...
Продава се, стотинка - две,
не хора, повече овце...
 

Запалили свещички в храма,
изпросвайки пари и слава,
прескачат всичкото човешко,
да си добър е вече грешка...
 

Целувката не значи обич,
"нима не знаеш..." - я, па тоя...
Далече ли си от интриги?
Ще те заключат във вериги!
 

Добре дошъл в рода човешки,
усмихващ се на твоите грешки,
добре дошъл във новото ни време,
загубен си, на кой му дреме?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...