Feb 11, 2018, 6:35 PM

Хората на новото време 

  Poetry
480 1 0

Не гледат със сърце, а със очи,
не се предлагаш - не вървиш...
Изгубени от раждане до гроб,
един погубен цял живот...
 

Избират ден за ден посоки,
душите ги пишете стоки...
Продава се, стотинка - две,
не хора, повече овце...
 

Запалили свещички в храма,
изпросвайки пари и слава,
прескачат всичкото човешко,
да си добър е вече грешка...
 

Целувката не значи обич,
"нима не знаеш..." - я, па тоя...
Далече ли си от интриги?
Ще те заключат във вериги!
 

Добре дошъл в рода човешки,
усмихващ се на твоите грешки,
добре дошъл във новото ни време,
загубен си, на кой му дреме?

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??