Хората не разбираме,
че сами се убиваме.
На доброто със злоба отвръщаме
и за щастието на ближния завиждаме.
За да спечелим двубоя -
крадем, лъжем,
убиваме
и вина в себе си не откриваме.
Любовта си изгубихме,
най-красивото в перверзия превърнахме.
И умираме...
Бавно умираме!
Дори пред смъртта си
със усмивка издъхваме,
за страданието сторено
сълза не проронили.
© Кристина Славова Todos los derechos reservados