May 23, 2007, 1:50 PM

Хората сме врагове на себе си

  Poetry
762 0 1

Хората не разбираме,
че сами се убиваме.
На доброто със злоба отвръщаме
и за щастието на ближния завиждаме.

За да спечелим двубоя -
крадем, лъжем,
убиваме
и вина в себе си не откриваме.

Любовта си изгубихме,
най-красивото в перверзия превърнахме.
И умираме...
Бавно умираме!

Дори пред смъртта си
със усмивка издъхваме,
за страданието сторено
сълза не проронили.



Лесно е да се наречем хора,
но е трудно да бъдем човеци!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...