Хората сме врагове на себе си
Хората не разбираме,
че сами се убиваме.
На доброто със злоба отвръщаме
и за щастието на ближния завиждаме.
За да спечелим двубоя -
крадем, лъжем,
убиваме
и вина в себе си не откриваме.
Любовта си изгубихме,
най-красивото в перверзия превърнахме.
И умираме...
Бавно умираме!
Дори пред смъртта си
със усмивка издъхваме,
за страданието сторено
сълза не проронили.
Лесно е да се наречем хора,
но е трудно да бъдем човеци!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Славова Всички права запазени