23 мая 2007 г., 13:50

Хората сме врагове на себе си

759 0 1

Хората не разбираме,
че сами се убиваме.
На доброто със злоба отвръщаме
и за щастието на ближния завиждаме.

За да спечелим двубоя -
крадем, лъжем,
убиваме
и вина в себе си не откриваме.

Любовта си изгубихме,
най-красивото в перверзия превърнахме.
И умираме...
Бавно умираме!

Дори пред смъртта си
със усмивка издъхваме,
за страданието сторено
сълза не проронили.



Лесно е да се наречем хора,
но е трудно да бъдем човеци!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...