Пред мен се раждаха
отново хоризонти.
Зад мен - умираха дори
най-цветните ми спомени.
Пред мен - струеше светлина,
зад мен угасваха и сетните
недогорели пламъци.
От пожарите, които палех,
в пепелището, в което
бях захвърлила
дори неволята.
В душата ми шумяха водопади... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse