Nella_gold (Нели )
841 4525
Oct 31, 2008, 9:29 AM

Хоризонт 

  Poetry » Phylosophy
553 0 12

Пред мен се раждаха
отново хоризонти.
Зад мен - умираха дори
най-цветните ми спомени.
Пред мен - струеше светлина,
зад мен угасваха и сетните
недогорели пламъци.
От пожарите, които палех,
 в пепелището, в което
бях захвърлила
дори неволята.
В душата ми шумяха водопади...
Струеше буйна падаща вода
от някакви каскади,
от високото.
А сетне се разбиваше във камъни.
Които доизглаждаше,
извайвайки според вида им.
А...
преди да се родя,
отново в хоризонт.

... А може би,
дори и след смъртта ми.
 

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??