Nella_gold (Нели )
841 4525
31.10.2008 г., 9:29 ч.

Хоризонт 

  Поезия » Философска
590 0 12

Пред мен се раждаха
отново хоризонти.
Зад мен - умираха дори
най-цветните ми спомени.
Пред мен - струеше светлина,
зад мен угасваха и сетните
недогорели пламъци.
От пожарите, които палех,
 в пепелището, в което
бях захвърлила
дори неволята.
В душата ми шумяха водопади...
Струеше буйна падаща вода
от някакви каскади,
от високото.
А сетне се разбиваше във камъни.
Които доизглаждаше,
извайвайки според вида им.
А...
преди да се родя,
отново в хоризонт.

... А може би,
дори и след смъртта ми.
 

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??