Хоризонт
Пред мен се раждаха
отново хоризонти.
Зад мен - умираха дори
най-цветните ми спомени.
Пред мен - струеше светлина,
зад мен угасваха и сетните
недогорели пламъци.
От пожарите, които палех,
в пепелището, в което
бях захвърлила
дори неволята.
В душата ми шумяха водопади...
Струеше буйна падаща вода
от някакви каскади,
от високото.
А сетне се разбиваше във камъни.
Които доизглаждаше,
извайвайки според вида им.
А...
преди да се родя,
отново в хоризонт.
... А може би,
дори и след смъртта ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
