4 mar 2011, 23:00  

Хоризонт 

  Poesía » Versos blancos
864 0 0
ХОРИЗОНТ
В знойния ден
нейде жита се плодни поклащат,
нейде вълните морски
игриво подскачат,
прозрачно пенлива
е чашата в ръката,
а душата, паяжина,
от чувства се раздира.
В хоризонта
уморено небето заспива
банално в целувка с морето, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??