4.03.2011 г., 23:00  

Хоризонт

1K 0 0

                                      ХОРИЗОНТ


                           В знойния ден

                           нейде жита се плодни поклащат,

                           нейде вълните морски

                           игриво подскачат,

                           прозрачно пенлива

                           е чашата в ръката,

                           а душата, паяжина,

                           от чувства се раздира.


                           В хоризонта 

                           уморено небето заспива

                           банално в целувка с морето,

                           ветрове отнасят кораби,

                           препълнени с мечти

                           насам и натам

                           в различни посоки.


                           Глъчта на децата съседски

                           по парчето от пясък

                           разгонва с преливащата вълна

                           палата за теб,

                           от мен сътворен

                           от полупрозрачната слюда...


                           Какво пък толкова?...

                           щом ще блесне

                           в съня ми пак, обновен,

                           измислен и непоклатим

                           и зад дебелите му стени

                           ще сме си в ласки

                           най-мили,

                           а за хорските очи...

                           недостижими...


                           А съдбата неумолимо 

                           кошницата пълни,

                           с ежедневни грижи,

                           радости и скърби.

                           Знам,

                           ще ми липсва

                           някога светът,

                           денят обикновен,

                           сантименталната вечер

                           в палата,

                           от пясък и слюда сътворен...


                           Когато нейде

                           житата плодни ще се поклащат 

                           във знойния ден,

                           а дори

                           глъчта на децата

                           и безумнонеуморимите

                           морски вълни

                           не ще разрушат 

                           нито двореца ми 

                           под тъжната бреза,

                           нито покоя ми

                           под мраморни стени,

                           само отецът - БОГ

                           над дълбокия ми сън

                                                         ще бди...

                           АЗ, ПРЕКЛОНЕНАТА НЕГОВА ДЪЩЕРЯ, 

                           СЛОВОТО МУ ЩЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАМ!

                           АМИН!

                       

                           



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Фурнаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...