Гошето1 (Георги Георгиев) Гошето1 (Георги Георгиев)
82
28 dic 2008, 8:50

Хотел „Утеха”

956 0 15

Порутена и стара къща

блещука ярко в нощта.

Изгубена душа почука

и тук потърси радостта.

 

Надежда всякаква изгуби,

но усети светъл полъх.

Сърцето в себе си пробуди,

един изгаснал ярък пламък.

 

Тук бяха и другите забравени,

тези - с тъжните очи.

От любими хора изоставени,

с побелели, изстрадали коси...

 

Хотел „Утеха” ви посреща -

вас, тъжащи мили хора.

Разкажете мъката гореща,

болките прострете на простора...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0