28.12.2008 г., 8:50

Хотел „Утеха”

957 0 15

Порутена и стара къща

блещука ярко в нощта.

Изгубена душа почука

и тук потърси радостта.

 

Надежда всякаква изгуби,

но усети светъл полъх.

Сърцето в себе си пробуди,

един изгаснал ярък пламък.

 

Тук бяха и другите забравени,

тези - с тъжните очи.

От любими хора изоставени,

с побелели, изстрадали коси...

 

Хотел „Утеха” ви посреща -

вас, тъжащи мили хора.

Разкажете мъката гореща,

болките прострете на простора...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...