Порутена и стара къща
блещука ярко в нощта.
Изгубена душа почука
и тук потърси радостта.
Надежда всякаква изгуби,
но усети светъл полъх.
Сърцето в себе си пробуди,
един изгаснал ярък пламък.
Тук бяха и другите забравени,
тези - с тъжните очи.
От любими хора изоставени,
с побелели, изстрадали коси...
Хотел „Утеха” ви посреща -
вас, тъжащи мили хора.
Разкажете мъката гореща,
болките прострете на простора...
© Георги Георгиев Все права защищены