28 дек. 2008 г., 08:50

Хотел „Утеха”

955 0 15

Порутена и стара къща

блещука ярко в нощта.

Изгубена душа почука

и тук потърси радостта.

 

Надежда всякаква изгуби,

но усети светъл полъх.

Сърцето в себе си пробуди,

един изгаснал ярък пламък.

 

Тук бяха и другите забравени,

тези - с тъжните очи.

От любими хора изоставени,

с побелели, изстрадали коси...

 

Хотел „Утеха” ви посреща -

вас, тъжащи мили хора.

Разкажете мъката гореща,

болките прострете на простора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...