28 дек. 2008 г., 08:50

Хотел „Утеха”

959 0 15

Порутена и стара къща

блещука ярко в нощта.

Изгубена душа почука

и тук потърси радостта.

 

Надежда всякаква изгуби,

но усети светъл полъх.

Сърцето в себе си пробуди,

един изгаснал ярък пламък.

 

Тук бяха и другите забравени,

тези - с тъжните очи.

От любими хора изоставени,

с побелели, изстрадали коси...

 

Хотел „Утеха” ви посреща -

вас, тъжащи мили хора.

Разкажете мъката гореща,

болките прострете на простора...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...