Порутена и стара къща
блещука ярко в нощта.
Изгубена душа почука
и тук потърси радостта.
Надежда всякаква изгуби,
но усети светъл полъх.
Сърцето в себе си пробуди,
един изгаснал ярък пламък.
Тук бяха и другите забравени,
тези - с тъжните очи.
От любими хора изоставени,
с побелели, изстрадали коси...
Хотел „Утеха” ви посреща -
вас, тъжащи мили хора.
Разкажете мъката гореща,
болките прострете на простора...
© Георги Георгиев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Весели празници с много усмивки!