14 nov 2019, 18:08

Храм 

  Poesía » De amor
622 0 0

Храм

 

Това поле? Или не бе то –

различно е, но пак ми стига…

За купол си избрах небето,

тревите – за свещена книга.

 

С ръце, събрани за молитва

поисках времето да спре

поне за миг, да не отлитва

безцелно към това небе.

 

Светà е старата смокиня,

листата ѝ за мене са олтар,

а ти си… истинска богиня –

принасям ти се цял във дар.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??