Храм
Това поле? Или не бе то –
различно е, но пак ми стига…
За купол си избрах небето,
тревите – за свещена книга.
С ръце, събрани за молитва
поисках времето да спре
поне за миг, да не отлитва
безцелно към това небе.
Светà е старата смокиня,
листата ѝ за мене са олтар,
а ти си… истинска богиня –
принасям ти се цял във дар.
© Стефан All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
