14.11.2019 г., 18:08 ч.

Храм 

  Поезия » Любовна
624 0 0

Храм

 

Това поле? Или не бе то –

различно е, но пак ми стига…

За купол си избрах небето,

тревите – за свещена книга.

 

С ръце, събрани за молитва

поисках времето да спре

поне за миг, да не отлитва

безцелно към това небе.

 

Светà е старата смокиня,

листата ѝ за мене са олтар,

а ти си… истинска богиня –

принасям ти се цял във дар.

© Стефан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??