18 may 2016, 21:32

Храмът на грешниците

  Poesía » Otra
684 0 0

На грешниците храмът

най-високо е поставен.

Икони вътре няма

и олтарът е ограбен.

 

Отпред са много хора-

млади, стари, жадни,

но не сещат те умора,

ни ветровете хладни.

 

Сред тях една жена е-

цялата във дрипи,

без обувки на нозете,

но със блясък във очите.

 

Най- големия и грях е,

(но не се разкайва),

че влюбена била е-

болезнено, до лудост и безкрайно.

 

Но не идва да се изповяда,

нито търси тя утеха,

а две ръце протяга,

към образ със окаляни доспехи.

 

И тя е като всички грешни-

с вселена във душата.

И не от кръгозори тесни,

а от океан са им сърцата.

 

А на грешниците храмът,

най-високо е поставен.

Пречка за да няма,

Между тях и светия им спомен.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Iva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...