18 мая 2016 г., 21:32

Храмът на грешниците

683 0 0

На грешниците храмът

най-високо е поставен.

Икони вътре няма

и олтарът е ограбен.

 

Отпред са много хора-

млади, стари, жадни,

но не сещат те умора,

ни ветровете хладни.

 

Сред тях една жена е-

цялата във дрипи,

без обувки на нозете,

но със блясък във очите.

 

Най- големия и грях е,

(но не се разкайва),

че влюбена била е-

болезнено, до лудост и безкрайно.

 

Но не идва да се изповяда,

нито търси тя утеха,

а две ръце протяга,

към образ със окаляни доспехи.

 

И тя е като всички грешни-

с вселена във душата.

И не от кръгозори тесни,

а от океан са им сърцата.

 

А на грешниците храмът,

най-високо е поставен.

Пречка за да няма,

Между тях и светия им спомен.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...