На грешниците храмът

най-високо е поставен.

Икони вътре няма

и олтарът е ограбен.

Отпред са много хора-

млади, стари, жадни,

но не сещат те умора,

ни ветровете хладни.

Сред тях една жена е-

цялата във дрипи,

без обувки на нозете,

но със блясък във очите.

Най- големия и грях е,

(но не се разкайва),

че влюбена била е-

болезнено, до лудост и безкрайно.

Но не идва да се изповяда,

нито търси тя утеха,

а две ръце протяга,

към образ със окаляни доспехи.

И тя е като всички грешни-

с вселена във душата.

И не от кръгозори тесни,

а от океан са им сърцата.

А на грешниците храмът,

най-високо е поставен.

Пречка за да няма,

Между тях и светия им спомен.