23 nov 2023, 13:19

Христо Ботев /акростих/

673 2 9

Хайдушкият Балкан му свойте песни пее,
Разлистените буки приспивно му шептят,
И щом настане нощ, Луната щом изгрее,
Светулки – самодиви, във огнен танц летят...
Трева не никне там, де стъпил е Войвода,
От мощният му глас клисурите ехтят,
Борец за свобода, закрилник на народа
Останал вечно млад, поетът патриот,
Титан на мисълта с безсмъртното послание:
Единствено тогаз, когато някой падне
Във бой за Свобода – той нивга не умира!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за акростиха !
  • khanas (Анани Ананиев) Нямам нужда от харесвания,нямам нужда от ласкаене,просто споделям своите "опити за стих"....
  • khanas (Анани Ананиев) Като видях твоята ода/поема "Залавянето на Васил Левски " ми стана ясно що е "дали звучи като песен".Ако това е образец за песен,мерси!
  • khanas (Анани Ананиев), прав сте,че римата се губи , но ритъмът -не!Зависи как го четете ...във всеки ред има по 4 ударения!
  • palenka (П Антонова),не претендирам да съм безгрешен ,не съм филолог - химик съм, но както съм го почувствал - така съм го написал...пък и не е лесно да се пише акростих!Приятна вечер!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...