Христо Ботев /акростих/
Хайдушкият Балкан му свойте песни пее,
Разлистените буки приспивно му шептят,
И щом настане нощ, Луната щом изгрее,
Светулки – самодиви, във огнен танц летят...
Трева не никне там, де стъпил е Войвода,
От мощният му глас клисурите ехтят,
Борец за свобода, закрилник на народа
Останал вечно млад, поетът патриот,
Титан на мисълта с безсмъртното послание:
Единствено тогаз, когато някой падне
Във бой за Свобода – той нивга не умира!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
