29 oct 2014, 22:32

Христова възраст

  Poesía » Otra
5K 0 6

Не съм безгрижното дете на мама,

на тате малкото момиче, 

отдавна съм пораснала голяма,

мой път избрах да се изграждам.

 

Живота впрегнах в своята карета

и кой да качвам, аз решавах.

Приятелствата верни в нея оцеляха,

на неверните простих, загърбих.

 

Продължих сама по острите завои,

понякога се преобръщах, но изправях.

Преминавах през най-тъмните усои,

допусках грешки и от тях се научавах.

 

Не мога от живота си да се оплача,

гладки пътища ми е поднасяла съдбата,

от неравните и трудните по-силна станах

и дори успях да си запазя добрината.

 

Дали съм помъдряла? Сигурно, не зная.

Днес на Христовата си възраст осъзнавам,

че всеки ден от Бога ми е мил подарък

и всеки ден за нещо по-добро възкръсвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалистична равносметка за една отминала част от живота- звучи силно и обнадеждаващо!
  • Благодаря за посещението в моя профил, че харесахте и оценихте моите стихове, Росица и Росен. Пожелавам и на вас много верни приятелства. Поздрави!
  • Харесах и трите стихотворения, които си публикувала. Поздравления!
  • Добра вечер и Аплодисменти за мъдроста ти!Желая ти само верни приятели,пази силата си!Поздрав!
  • Благодаря за високата оценка и за хубавия ти коментар, Младене.
    Разбрал си много точно думите ми. Аз наистина мисля, че трябва да сме благодарни за всеки един ден, да умеем да разграничаваме истинските приятелства,а на неверните да прощаваме, за да можем с чисти души да продължаваме по-пътя си, да правим добро дори и на тези които не заслужават, а това ще ни прави по-силни.

    Поздрави и от мен!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...