29 oct 2014, 22:32

Христова възраст

  Poesía » Otra
5K 0 6

Не съм безгрижното дете на мама,

на тате малкото момиче, 

отдавна съм пораснала голяма,

мой път избрах да се изграждам.

 

Живота впрегнах в своята карета

и кой да качвам, аз решавах.

Приятелствата верни в нея оцеляха,

на неверните простих, загърбих.

 

Продължих сама по острите завои,

понякога се преобръщах, но изправях.

Преминавах през най-тъмните усои,

допусках грешки и от тях се научавах.

 

Не мога от живота си да се оплача,

гладки пътища ми е поднасяла съдбата,

от неравните и трудните по-силна станах

и дори успях да си запазя добрината.

 

Дали съм помъдряла? Сигурно, не зная.

Днес на Христовата си възраст осъзнавам,

че всеки ден от Бога ми е мил подарък

и всеки ден за нещо по-добро възкръсвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реалистична равносметка за една отминала част от живота- звучи силно и обнадеждаващо!
  • Благодаря за посещението в моя профил, че харесахте и оценихте моите стихове, Росица и Росен. Пожелавам и на вас много верни приятелства. Поздрави!
  • Харесах и трите стихотворения, които си публикувала. Поздравления!
  • Добра вечер и Аплодисменти за мъдроста ти!Желая ти само верни приятели,пази силата си!Поздрав!
  • Благодаря за високата оценка и за хубавия ти коментар, Младене.
    Разбрал си много точно думите ми. Аз наистина мисля, че трябва да сме благодарни за всеки един ден, да умеем да разграничаваме истинските приятелства,а на неверните да прощаваме, за да можем с чисти души да продължаваме по-пътя си, да правим добро дори и на тези които не заслужават, а това ще ни прави по-силни.

    Поздрави и от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...