Не съм безгрижното дете на мама,
на тате малкото момиче,
отдавна съм пораснала голяма,
мой път избрах да се изграждам.
Живота впрегнах в своята карета
и кой да качвам, аз решавах.
Приятелствата верни в нея оцеляха,
на неверните простих, загърбих.
Продължих сама по острите завои,
понякога се преобръщах, но изправях.
Преминавах през най-тъмните усои,
допусках грешки и от тях се научавах. ...