Христова възраст
Не съм безгрижното дете на мама,
на тате малкото момиче,
отдавна съм пораснала голяма,
мой път избрах да се изграждам.
Живота впрегнах в своята карета
и кой да качвам, аз решавах.
Приятелствата верни в нея оцеляха,
на неверните простих, загърбих.
Продължих сама по острите завои,
понякога се преобръщах, но изправях.
Преминавах през най-тъмните усои,
допусках грешки и от тях се научавах.
Не мога от живота си да се оплача,
гладки пътища ми е поднасяла съдбата,
от неравните и трудните по-силна станах
и дори успях да си запазя добрината.
Дали съм помъдряла? Сигурно, не зная.
Днес на Христовата си възраст осъзнавам,
че всеки ден от Бога ми е мил подарък
и всеки ден за нещо по-добро възкръсвам.
© Христина All rights reserved.
