26 oct 2019, 14:49  

Хроника на една предизвестена смърт

  Poesía » Otra
1.9K 11 23

Съзнал бе ясно своята значимост.

Той - строен бор, а другите - трева -

безлична, бледа, незабележима...

И трябва да живее в таз среда!

 

А няма със кого тук да общува!

Висок е той, а в ниското са те!

Но трябва някак си да се преструва,

ако не иска рано да умре!

 

И тази мисъл ден и нощ го гложди!...

Ще трябва да се приравни със тях,

да контактува, ще му се наложи!

Дали наказан е за някой грях?...

 

Кога ли той с тревите е общувал?

Не бяха равни с него те на ръст!

Той с ветрове и птици другарува,

далече от треви и черна пръст!...

 

И постепенно - мрачен  и отчаян,

да вехне почна...после залиня.

След буря, във една дъждовна заран,

той рухна върху мократа земя...

- - -

Тревичките поникваха отново,

а във земята той съвсем изгни!

Съдбата е безмилостно сурова,

забравиш ли отде си тръгнал ти!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се на оценката ти, Албена!...
  • Чудесен поетичен образ на възгордяването си създал, Роберт! Поздравявам те!
  • Благодаря, Цвети!...
    Веси, добре завърнала се в сайта!...Радвам се, че пак си тук и съм впечатлен от желанието ти да изчетеш още днес това, което си пропуснала от творбите ми, докато те нямаше!...Благодаря ти много за този интерес, но не е трябвало да се натоварваш толкова още в първия ден!...Дано съм оправдал очакванията ти!...
  • Мъдър стих, приятелю! Раздвам се, че отново имам удоволствието да се наслаждавам на прекрасната ти поезия! Поздрави!
  • Много ми хареса изборът за герои в този разкошен, мъдър стих! Поздравявам те!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...