26 oct 2019, 14:49  

Хроника на една предизвестена смърт

  Poesía » Otra
1.9K 11 23

Съзнал бе ясно своята значимост.

Той - строен бор, а другите - трева -

безлична, бледа, незабележима...

И трябва да живее в таз среда!

 

А няма със кого тук да общува!

Висок е той, а в ниското са те!

Но трябва някак си да се преструва,

ако не иска рано да умре!

 

И тази мисъл ден и нощ го гложди!...

Ще трябва да се приравни със тях,

да контактува, ще му се наложи!

Дали наказан е за някой грях?...

 

Кога ли той с тревите е общувал?

Не бяха равни с него те на ръст!

Той с ветрове и птици другарува,

далече от треви и черна пръст!...

 

И постепенно - мрачен  и отчаян,

да вехне почна...после залиня.

След буря, във една дъждовна заран,

той рухна върху мократа земя...

- - -

Тревичките поникваха отново,

а във земята той съвсем изгни!

Съдбата е безмилостно сурова,

забравиш ли отде си тръгнал ти!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се на оценката ти, Албена!...
  • Чудесен поетичен образ на възгордяването си създал, Роберт! Поздравявам те!
  • Благодаря, Цвети!...
    Веси, добре завърнала се в сайта!...Радвам се, че пак си тук и съм впечатлен от желанието ти да изчетеш още днес това, което си пропуснала от творбите ми, докато те нямаше!...Благодаря ти много за този интерес, но не е трябвало да се натоварваш толкова още в първия ден!...Дано съм оправдал очакванията ти!...
  • Мъдър стих, приятелю! Раздвам се, че отново имам удоволствието да се наслаждавам на прекрасната ти поезия! Поздрави!
  • Много ми хареса изборът за герои в този разкошен, мъдър стих! Поздравявам те!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...