Хроника на една предизвестена смърт
Съзнал бе ясно своята значимост.
Той - строен бор, а другите - трева -
безлична, бледа, незабележима...
И трябва да живее в таз среда!
А няма със кого тук да общува!
Висок е той, а в ниското са те!
Но трябва някак си да се преструва,
ако не иска рано да умре!
И тази мисъл ден и нощ го гложди!...
Ще трябва да се приравни със тях,
да контактува, ще му се наложи!
Дали наказан е за някой грях?...
Кога ли той с тревите е общувал?
Не бяха равни с него те на ръст!
Той с ветрове и птици другарува,
далече от треви и черна пръст!...
И постепенно - мрачен и отчаян,
да вехне почна...после залиня.
След буря, във една дъждовна заран,
той рухна върху мократа земя...
- - -
Тревичките поникваха отново,
а във земята той съвсем изгни!
Съдбата е безмилостно сурова,
забравиш ли отде си тръгнал ти!...
© Роберт All rights reserved.
