Роби (Роберт)
511 3523
26.10.2019 г., 14:49 ч.  

Хроника на една предизвестена смърт 

  Поезия » Друга
1341 10 23

Съзнал бе ясно своята значимост.

Той - строен бор, а другите - трева -

безлична, бледа, незабележима...

И трябва да живее в таз среда!

 

А няма със кого тук да общува!

Висок е той, а в ниското са те!

Но трябва някак си да се преструва,

ако не иска рано да умре!

 

И тази мисъл ден и нощ го гложди!...

Ще трябва да се приравни със тях,

да контактува, ще му се наложи!

Дали наказан е за някой грях?...

 

Кога ли той с тревите е общувал?

Не бяха равни с него те на ръст!

Той с ветрове и птици другарува,

далече от треви и черна пръст!...

 

И постепенно - мрачен  и отчаян,

да вехне почна...после залиня.

След буря, във една дъждовна заран,

той рухна върху мократа земя...

- - -

Тревичките поникваха отново,

а във земята той съвсем изгни!

Съдбата е безмилостно сурова,

забравиш ли отде си тръгнал ти!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се на оценката ти, Албена!...
  • Чудесен поетичен образ на възгордяването си създал, Роберт! Поздравявам те!
  • Благодаря, Цвети!...
    Веси, добре завърнала се в сайта!...Радвам се, че пак си тук и съм впечатлен от желанието ти да изчетеш още днес това, което си пропуснала от творбите ми, докато те нямаше!...Благодаря ти много за този интерес, но не е трябвало да се натоварваш толкова още в първия ден!...Дано съм оправдал очакванията ти!...
  • Мъдър стих, приятелю! Раздвам се, че отново имам удоволствието да се наслаждавам на прекрасната ти поезия! Поздрави!
  • Много ми хареса изборът за герои в този разкошен, мъдър стих! Поздравявам те!
  • Благодаря, Илиана!...Радвам се, че си тук!...Хубава вечер ти желая!...
  • Ако имаш очи, там където не личи, виждаш и онова, което не искаш да гледаш.
    Трудно е да бъдеш коментиран, защото си неподражаем и казваш много, с малко.
  • Благодаря за това, че почетохте с вниманието си този стих, приятели - четохте, гласувахте и коментирахте!...Хубав ден и нови творби ви желая!...
  • Красота и акъл.
  • Чудесно написано! Поздравления, Роби!
  • Не си виновен, ако бор си сред тревата.
    Проблемът не е туй, че си висок.
    А корените плитки са – в гората
    на място ще си, там е твоя род!
    !!!
  • Браво, Роби.
  • “Маняк” ми прозвуча доста бургаско😊✌️
  • Звучи като басня за високомерието на всеки нарцистично настроен маняк.
    Изненада ме, но ти казвам браво за тематичното разнообразие, което търсиш целенасочено.
  • Всъщност, първият грях е да имаш друг Бог. 😊 И в тази връзка, всеки, който се има за богоподобен извършва грях. И аз съм грешен - суетен съм...
    Хареса ми стихотворението!
    Дори мисля, че си спомних как се наричаше такъв тип творби: алегория. Май...😊✌️
  • Гордостта е първият грях!
    Поучително!
  • Вечният кръговрат...
    Поздравявам те.
  • Във всевъзможни герои взимаш връх като техен създател и учител. Мъдростта ти е магнит за сентенции и слово!
  • То под бора и трева не расте Игличките му са отровни.
    Хареса ми посланието.
  • Случва се и на най-добрите, какъв грях.. Умна е тревата, не расте на високо.... докато пък някоя крава не дойде нея да я опасе... Роби, всеки път предизвикваш усмивка и настроение за размисъл, благодаря ти!
  • Много поучително.Колко често се самозабравяме.
    Поздравление!
  • Браво, хареса ми, познавам много такива екземпляри. 😉!
  • Много иносказателно. Добра басня.
Предложения
: ??:??