21 oct 2008, 9:10

Хронология

  Poesía » Otra
724 0 8
По улиците - снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?

Прегърнали проблемите си лични,
препускащи пеша или с коли,
душите им молитвено се вричат
единствено във злато и пари.

Издигат сгради, правят булеварди,
секат дървета, паркове рушат...
Уплашени от себе си, се вардят,
а всъщност само себе си гризат.

И сенките им даже са стопени,
облъчени от собствения страх.
Душите им са дяволски студени...
Не съм ли вече аз един от тях,

щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже, опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво...Вале...
  • Нашата реалност. Колко малко останаха, истинските хора като теб!Поздрави!
  • ...на мен много ми харесва 6
  • Не, не мисля!
    Ако бе един от тях, дори нямаше и да ги забелязваш!

    Поздрави, Вал!
  • Не съм ли вече аз един от тях,

    щом толкова добре ги разпознавам?
    Дано е сън! О, Боже, опази...
    Уплахата - надеждата стопява!
    Реалността пък вярата руши!

    Не, Вальо, просто имаш критерии и си разпознал любовта... сред това безсмислие...
    Разграничаваш се категорично от описания в стиха ти свят... ако въобще може да се нарече свят...
    Поздравления за позицията и стиха, много ми хареса!


Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...