Oct 21, 2008, 9:10 AM

Хронология

Poetry » Other

716 0 8

По улиците - снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?

Прегърнали проблемите си лични,
препускащи пеша или с коли,
душите им молитвено се вричат
единствено във злато и пари.

Издигат сгради, правят булеварди,
секат дървета, паркове рушат...
Уплашени от себе си, се вардят,
а всъщност само себе си гризат.

И сенките им даже са стопени,
облъчени от собствения страх.
Душите им са дяволски студени...
Не съм ли вече аз един от тях,

щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже, опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Браво...Вале...

2008-10-22T12:13:41+03:00
странница (Сеси)

Нашата реалност. Колко малко останаха, истинските хора като теб!Поздрави!

2008-10-22T12:02:59+03:00
jujulinkaa (ЖуЖи Ангелова )

...на мен много ми харесва 6

2008-10-21T16:08:08+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Не, не мисля!
Ако бе един от тях, дори нямаше и да ги забелязваш!

Поздрави, Вал!

2008-10-21T14:01:21+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Не съм ли вече аз един от тях,

щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже, опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!

Не, Вальо, просто имаш критерии и си разпознал любовта... сред това безсмислие...
Разграничаваш се категорично от описания в стиха ти свят... ако въобще може да се нарече свят...
Поздравления за позицията и стиха, много ми хареса!

2008-10-21T09:38:37+03:00