21 окт. 2008 г., 09:10

Хронология

719 0 8
По улиците - снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?

Прегърнали проблемите си лични,
препускащи пеша или с коли,
душите им молитвено се вричат
единствено във злато и пари.

Издигат сгради, правят булеварди,
секат дървета, паркове рушат...
Уплашени от себе си, се вардят,
а всъщност само себе си гризат.

И сенките им даже са стопени,
облъчени от собствения страх.
Душите им са дяволски студени...
Не съм ли вече аз един от тях,

щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже, опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво...Вале...
  • Нашата реалност. Колко малко останаха, истинските хора като теб!Поздрави!
  • ...на мен много ми харесва 6
  • Не, не мисля!
    Ако бе един от тях, дори нямаше и да ги забелязваш!

    Поздрави, Вал!
  • Не съм ли вече аз един от тях,

    щом толкова добре ги разпознавам?
    Дано е сън! О, Боже, опази...
    Уплахата - надеждата стопява!
    Реалността пък вярата руши!

    Не, Вальо, просто имаш критерии и си разпознал любовта... сред това безсмислие...
    Разграничаваш се категорично от описания в стиха ти свят... ако въобще може да се нарече свят...
    Поздравления за позицията и стиха, много ми хареса!


Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...