valiordanov (Валентин Йорданов)
1805 1467
21.10.2008 г., 9:10 ч.

Хронология 

  Поезия » Друга
539 0 8
По улиците - снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?

Прегърнали проблемите си лични,
препускащи пеша или с коли,
душите им молитвено се вричат
единствено във злато и пари.

Издигат сгради, правят булеварди,
секат дървета, паркове рушат...
Уплашени от себе си, се вардят,
а всъщност само себе си гризат.

И сенките им даже са стопени,
облъчени от собствения страх.
Душите им са дяволски студени...
Не съм ли вече аз един от тях,

щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже, опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво...Вале...
  • Нашата реалност. Колко малко останаха, истинските хора като теб!Поздрави!
  • ...на мен много ми харесва 6
  • Не, не мисля!
    Ако бе един от тях, дори нямаше и да ги забелязваш!

    Поздрави, Вал!
  • Не съм ли вече аз един от тях,

    щом толкова добре ги разпознавам?
    Дано е сън! О, Боже, опази...
    Уплахата - надеждата стопява!
    Реалността пък вярата руши!

    Не, Вальо, просто имаш критерии и си разпознал любовта... сред това безсмислие...
    Разграничаваш се категорично от описания в стиха ти свят... ако въобще може да се нарече свят...
    Поздравления за позицията и стиха, много ми хареса!


  • Браво!С болка го препрочетох няколко пъти.Тъжно!"Дано е сън! О, Боже, опази..."И аз на това се надявам!Поздрави!
  • "Не съм ли вече аз един от тях,"
    !!!
    Ти си на светлинни години разстояние, Вальо - възхищавам ти се!!!
  • Жестока реалност... но хронологията не лъже
Предложения
: ??:??