21.10.2008 г., 9:10

Хронология

720 0 8
По улиците - снобски безразличия.
От погледите лъха празнота.
Това ли е човешкото обичане?
Нима това е всъщност любовта?

Прегърнали проблемите си лични,
препускащи пеша или с коли,
душите им молитвено се вричат
единствено във злато и пари.

Издигат сгради, правят булеварди,
секат дървета, паркове рушат...
Уплашени от себе си, се вардят,
а всъщност само себе си гризат.

И сенките им даже са стопени,
облъчени от собствения страх.
Душите им са дяволски студени...
Не съм ли вече аз един от тях,

щом толкова добре ги разпознавам?
Дано е сън! О, Боже, опази...
Уплахата - надеждата стопява!
Реалността пък вярата руши!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво...Вале...
  • Нашата реалност. Колко малко останаха, истинските хора като теб!Поздрави!
  • ...на мен много ми харесва 6
  • Не, не мисля!
    Ако бе един от тях, дори нямаше и да ги забелязваш!

    Поздрави, Вал!
  • Не съм ли вече аз един от тях,

    щом толкова добре ги разпознавам?
    Дано е сън! О, Боже, опази...
    Уплахата - надеждата стопява!
    Реалността пък вярата руши!

    Не, Вальо, просто имаш критерии и си разпознал любовта... сред това безсмислие...
    Разграничаваш се категорично от описания в стиха ти свят... ако въобще може да се нарече свят...
    Поздравления за позицията и стиха, много ми хареса!


Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...