24 nov 2011, 14:53

Художник

  Poesía
763 0 2

Художник

 

Върху пропукания асфалт,

сред хората -

сновящи от магазините

до домовете -

стоеше човек,

с широка шапка

и рисуваше рисунка...

Рисуваше с вода той,

вместо с четка...

и само да приключи

щом успее,

изтриваше я

зной неизтощим,

що слънцето

излива на асфалта.

Изящни линии,

тъмен силует,

но тази красота

само за миг

пред света

на съд се явява,

а сетне – посърне

и… изпари се завинаги.

Художникът не чака,

а наново пак рисува

върху изсъхналия асфалт

своята рисунка,

а сърцето му – от болка се свива,

срещайки плахите очи на минувачите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...