Художник

24 nov 2011, 14:53

Poesía

501 0 2

Художник

Върху пропукания асфалт,

сред хората -

сновящи от магазините

до домовете -

стоеше човек,

с широка шапка

и рисуваше рисунка...

Рисуваше с вода той,

вместо с четка...

и само да приключи

щом успее,

изтриваше я

зной неизтощим,

що слънцето

излива на асфалта.

Изящни линии,

тъмен силует,

но тази красота

само за миг

пред света

на съд се явява,

а сетне – посърне

и… изпари се завинаги.

Художникът не чака,

а наново пак рисува

върху изсъхналия асфалт

своята рисунка,

а сърцето му – от болка се свива,

срещайки плахите очи на минувачите...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.