24 nov 2011, 14:53

Художник

  Poesía
753 0 2

Художник

 

Върху пропукания асфалт,

сред хората -

сновящи от магазините

до домовете -

стоеше човек,

с широка шапка

и рисуваше рисунка...

Рисуваше с вода той,

вместо с четка...

и само да приключи

щом успее,

изтриваше я

зной неизтощим,

що слънцето

излива на асфалта.

Изящни линии,

тъмен силует,

но тази красота

само за миг

пред света

на съд се явява,

а сетне – посърне

и… изпари се завинаги.

Художникът не чака,

а наново пак рисува

върху изсъхналия асфалт

своята рисунка,

а сърцето му – от болка се свива,

срещайки плахите очи на минувачите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Обновенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...