Художник
Художник
Върху пропукания асфалт,
сред хората -
сновящи от магазините
до домовете -
стоеше човек,
с широка шапка
и рисуваше рисунка...
Рисуваше с вода той,
вместо с четка...
и само да приключи
щом успее,
изтриваше я
зной неизтощим,
що слънцето
излива на асфалта.
Изящни линии,
тъмен силует,
но тази красота
само за миг
пред света
на съд се явява,
а сетне – посърне
и… изпари се завинаги.
Художникът не чака,
а наново пак рисува
върху изсъхналия асфалт
своята рисунка,
а сърцето му – от болка се свива,
срещайки плахите очи на минувачите...
© Пенка Обновенска All rights reserved.
