Художник
На Тодор Маринов
Небето очите свои отвори –
луната и слънцето ясно.
Светът срещу тях отправил е взори –
абсурден,
гротесков,
прекрасен.
Абсурден?
В селцето и твари, и хора
живеят във мир ежедневно.
Отчетливо чувам какво си говорят,
долавям гласа им напевен...
Гротесков?
Отдавна не съм тук аз срещал
чешити –
и смешни,
и скръбни:
загърнати в лятото –
знойно, горещо,
а в зимата –
вечно разгърдени.
Прекрасен?
Откривам във твойте картини
намигване,
жизненост,
радост.
При тях ме завръщаш
ти, Тодор Маринов,
да пия
по капки
наслада.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Todos los derechos reservados