Художник

На Тодор Маринов

Небето очите свои отвори –

луната и слънцето ясно.

Светът срещу тях отправил е взори –

абсурден,

      гротесков,

           прекрасен.

Абсурден?

       В селцето и твари, и хора

       живеят във мир ежедневно.

       Отчетливо чувам какво си говорят,

        долавям гласа им напевен...

Гротесков?

       Отдавна не съм тук аз срещал

       чешити –

               и смешни,

                   и скръбни:

загърнати в лятото –

             знойно, горещо,

а в зимата –

            вечно разгърдени.

Прекрасен?

     Откривам във твойте картини

     намигване,    

               жизненост,

                       радост.

При тях ме завръщаш

             ти, Тодор Маринов,

да пия

      по капки

            наслада.

 Живодар ДУШКОВ