Художник
Художник
На Тодор Маринов
Небето очите свои отвори –
луната и слънцето ясно.
Светът срещу тях отправил е взори –
абсурден,
гротесков,
прекрасен.
Абсурден?
В селцето и твари, и хора
живеят във мир ежедневно.
Отчетливо чувам какво си говорят,
долавям гласа им напевен...
Гротесков?
Отдавна не съм тук аз срещал
чешити –
и смешни,
и скръбни:
загърнати в лятото –
знойно, горещо,
а в зимата –
вечно разгърдени.
Прекрасен?
Откривам във твойте картини
намигване,
жизненост,
радост.
При тях ме завръщаш
ти, Тодор Маринов,
да пия
по капки
наслада.
Живодар ДУШКОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Живодар Душков Всички права запазени