7 ene 2015, 21:58

Художник

  Poesía
923 0 10

През миглите на времето отцежда

животът неизплакани сълзи.

Напълно изоставени надежди,

поставени на рафтчето "Преди".

Обаче насред мислите витаят

безброй недорисувани мечти.

Прокрадват се над хладния паваж,

над хора с недолюбени съдби.

И искат да им кажат нещо мило.

Че всички заслужават радостта

на онзи пламък, винаги красиво

изписващ върху устните дъга.

Че няма нужда свъсено да носят

сълзите си под мигли - очила.

Когато ни докосне, все е в повече,

но всичко дорисува любовта.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...