7 янв. 2015 г., 21:58

Художник

917 0 10

През миглите на времето отцежда

животът неизплакани сълзи.

Напълно изоставени надежди,

поставени на рафтчето "Преди".

Обаче насред мислите витаят

безброй недорисувани мечти.

Прокрадват се над хладния паваж,

над хора с недолюбени съдби.

И искат да им кажат нещо мило.

Че всички заслужават радостта

на онзи пламък, винаги красиво

изписващ върху устните дъга.

Че няма нужда свъсено да носят

сълзите си под мигли - очила.

Когато ни докосне, все е в повече,

но всичко дорисува любовта.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...