Iszaard (Нели Дерали) Iszaard (Нели Дерали)
1 62
Jan 7, 2015, 9:58 PM

Художник

  Poetry
920 0 10

През миглите на времето отцежда

животът неизплакани сълзи.

Напълно изоставени надежди,

поставени на рафтчето "Преди".

Обаче насред мислите витаят

безброй недорисувани мечти.

Прокрадват се над хладния паваж,

над хора с недолюбени съдби.

И искат да им кажат нещо мило.

Че всички заслужават радостта

на онзи пламък, винаги красиво

изписващ върху устните дъга.

Че няма нужда свъсено да носят

сълзите си под мигли - очила.

Когато ни докосне, все е в повече,

но всичко дорисува любовта.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Дерали All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0