Iszaard (Нели Дерали)
62 137
7.01.2015 г., 21:58 ч.

Художник 

  Поезия
644 0 10

През миглите на времето отцежда

животът неизплакани сълзи.

Напълно изоставени надежди,

поставени на рафтчето "Преди".

Обаче насред мислите витаят

безброй недорисувани мечти.

Прокрадват се над хладния паваж,

над хора с недолюбени съдби.

И искат да им кажат нещо мило.

Че всички заслужават радостта

на онзи пламък, винаги красиво

изписващ върху устните дъга.

Че няма нужда свъсено да носят

сълзите си под мигли - очила.

Когато ни докосне, все е в повече,

но всичко дорисува любовта.

 

 

 

 

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дочка!
  • Харесах!
  • Благодаря, Ели!
  • Хубав стих!
  • Благодаря, Самодива, Красимир, Мая! На когото е харесал стиха, значи го е докоснал. Идеята е да не се отказваме от мечтите си - всички имаме право на щастие и истинска любов
  • всичко дорисува любовта...
    Чудесно казано, Нели!
    Поздрав!
  • Хареса ми. Поздрави!
  • Благодаря ти, Мисана, за подкрепата. Нямам претенции за това стихотворение. То е просто израз на състояние и оценка на ситуацията.

    Благодаря, Панайот, за това, че прочете. Въпреки, че в сайта има много автори, все пак си се спрял на този текст, а явно и не само на него... Изкуството е такова - първо е въпрос на възприятие и е нормално да не сме харесвани от всички и, второ, не е необходимо винаги да пишем гениални неща
  • И тук боза.
  • "Напълно изоставени надежди,
    поставени на рафтчето "Преди"."

    Тези редове от хубавото ти стихотворение, Из, се врязаха в паметта ми.
    Много са тъжни, но са верни!

    Поздравявам те за тази силна творба и я оценявам шестобално!
Предложения
: ??:??