Всеки ден възторжено рисувам
изгарящите мигове на любовта.
Любимата запалила е клада огън,
един от друг възкръсваме от пепелта.
Нарисувай ме и ти в твоята картина,
такъв какъвто искаш да съм с теб.
Заречен съм, но все не устоявам,
кога ли в багрите, платното ще се изхаби!
И сега, когато цветовете свършват,
рисувам с пръсти черно-бялата мъгла,
и няма ден, в който да не мисля...
... любовта е вече като част от нас!