Последна капка дъжд изплака
и спусна се по твоето лице.
Търкулна се. Поспря за миг. Изчака -
преди завинаги да оттече.
Изгуби се след тоновете звуци,
потъна и сред гъстата мъгла...
А после ти отново се събуди,
с омайна нега в бяла тишина.
Художнико, рисуваш ли сълза?
В съня си и по белите си листи.
Ела и нарисувай в утринта -
дъга след дъжд, преди да се разлисти.