13 abr 2008, 3:21

Художникът живот 

  Poesía
844 0 4
 

Животът ми преминава

във вълшебна галерия.

Платната са дните,

боите са чувство.

Това е нов вид изкуство!

 

Картините са без рамки,

без ясни сюжети

и сякаш не ръце,

а криле са творили тук,

нарисували мирис и звук.

 

Създали шедьовър -

майка с дете, защитила го

в нежна прегръдка.

Само те двете и никой друг

ще останат завинаги тук.

 

Друга картина - разтърсваща,

обляна във сиво и черно,

неясна и някак объркана.

Виждам ужас, болка, страхове,

насред бушуващо море.

 

Понататък има още...

две протегнати длани,

на фона на звездите,

едно малко счупено сърце

и вечно търсещи ръце.

 

Що за автор е направил

това, което виждам после.

Мъж, склонил глава в поклон

пред друг със скиптър и корона -

реже основите на трона.

 

И прелитам през различни

мисли, случки, светове.

Всичко тук извиква в мене,

странно, непознато чувство,

за извън човешкото изкуство.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??