13 апр. 2008 г., 03:21

Художникът живот

1.1K 0 4
 

Животът ми преминава

във вълшебна галерия.

Платната са дните,

боите са чувство.

Това е нов вид изкуство!

 

Картините са без рамки,

без ясни сюжети

и сякаш не ръце,

а криле са творили тук,

нарисували мирис и звук.

 

Създали шедьовър -

майка с дете, защитила го

в нежна прегръдка.

Само те двете и никой друг

ще останат завинаги тук.

 

Друга картина - разтърсваща,

обляна във сиво и черно,

неясна и някак объркана.

Виждам ужас, болка, страхове,

насред бушуващо море.

 

Понататък има още...

две протегнати длани,

на фона на звездите,

едно малко счупено сърце

и вечно търсещи ръце.

 

Що за автор е направил

това, което виждам после.

Мъж, склонил глава в поклон

пред друг със скиптър и корона -

реже основите на трона.

 

И прелитам през различни

мисли, случки, светове.

Всичко тук извиква в мене,

странно, непознато чувство,

за извън човешкото изкуство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Ненова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...