Apr 13, 2008, 3:21 AM

Художникът живот

  Poetry
1.1K 0 4
 

Животът ми преминава

във вълшебна галерия.

Платната са дните,

боите са чувство.

Това е нов вид изкуство!

 

Картините са без рамки,

без ясни сюжети

и сякаш не ръце,

а криле са творили тук,

нарисували мирис и звук.

 

Създали шедьовър -

майка с дете, защитила го

в нежна прегръдка.

Само те двете и никой друг

ще останат завинаги тук.

 

Друга картина - разтърсваща,

обляна във сиво и черно,

неясна и някак объркана.

Виждам ужас, болка, страхове,

насред бушуващо море.

 

Понататък има още...

две протегнати длани,

на фона на звездите,

едно малко счупено сърце

и вечно търсещи ръце.

 

Що за автор е направил

това, което виждам после.

Мъж, склонил глава в поклон

пред друг със скиптър и корона -

реже основите на трона.

 

И прелитам през различни

мисли, случки, светове.

Всичко тук извиква в мене,

странно, непознато чувство,

за извън човешкото изкуство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Ненова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...