17 mar 2019, 17:25

Хванати в изневяра

  Poesía
512 2 2

ей го на
поредният луд
който тича по покривите
подскача по клоните 
и се хлъзва
подмокрен
ужасен 
и объркан
ослепял
загубил посоката
той не знае
откъде 
му дойде 
тази мъка
този ужас
че само секунди преди
нищо друго не искаше
нищо различно
о
сега как боли
от откраднати мигове
от писма
и от тръпнещи стихове
от вината
невинно подритната
под поставката
на телефона
като локвичка сперма
мълчи
като мене

 

а дали стана Бог
не за Бога

 

простена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стихотворението, Павлина, и особено за финала. Много умело използване на контекста, за придаване на многозначност на внушението. В различен контекст последната дума звучи и като глагол, и като минало причастие. Може би героите имат нужда от Свето причастие? А контекстът се създава не само от отделното стихотворение, но и от целия литературен фон, на който е писано, няма как да не влияе. Впечатлена съм.
  • Страхотно е, страхотно е!!!
    Възхитена съм!
    Браво!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...