Хванати в изневяра

17 mar 2019, 17:25

Poesía

335 2 2

ей го на
поредният луд
който тича по покривите
подскача по клоните
и се хлъзва
подмокрен
ужасен
и объркан
ослепял
загубил посоката
той не знае
откъде
му дойде
тази мъка
този ужас
че само секунди преди
нищо друго не искаше
нищо различно
о
сега как боли
от откраднати мигове
от писма
и от тръпнещи стихове
от вината
невинно подритната
под поставката
на телефона
като локвичка сперма
мълчи
като мене

а дали стана Бог
не за Бога

простена

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

2019-03-28T07:50:50+02:00

Поздравления за стихотворението, Павлина, и особено за финала. Много умело използване на контекста, за придаване на многозначност на внушението. В различен контекст последната дума звучи и като глагол, и като минало причастие. Може би героите имат нужда от Свето причастие? А контекстът се създава не само от отделното стихотворение, но и от целия литературен фон, на който е писано, няма как да не влияе. Впечатлена съм.
Ена (Елена Гоцева)

2019-03-17T21:31:26+02:00

Страхотно е, страхотно е!!!
Възхитена съм!
Браво!!!