17.03.2019 г., 17:25

Хванати в изневяра

506 2 2

ей го на
поредният луд
който тича по покривите
подскача по клоните 
и се хлъзва
подмокрен
ужасен 
и объркан
ослепял
загубил посоката
той не знае
откъде 
му дойде 
тази мъка
този ужас
че само секунди преди
нищо друго не искаше
нищо различно
о
сега как боли
от откраднати мигове
от писма
и от тръпнещи стихове
от вината
невинно подритната
под поставката
на телефона
като локвичка сперма
мълчи
като мене

 

а дали стана Бог
не за Бога

 

простена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за стихотворението, Павлина, и особено за финала. Много умело използване на контекста, за придаване на многозначност на внушението. В различен контекст последната дума звучи и като глагол, и като минало причастие. Може би героите имат нужда от Свето причастие? А контекстът се създава не само от отделното стихотворение, но и от целия литературен фон, на който е писано, няма как да не влияе. Впечатлена съм.
  • Страхотно е, страхотно е!!!
    Възхитена съм!
    Браво!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...