10 nov 2004, 22:12

ХVІ/0139

  Poesía
1.8K 0 1

Не е важно, как си живял,

не е важно, какво си постигнал.
"Въпроси" - AmazonkA

 

Разравям безкрайно бунище

на своите памет и страх…

Какво ли потърсих там?…

                                              Нищо…

Купчини от време и прах…

…и скелет оглозган от спомен,

до няколко вехти листа…

…парчета от нечия стомна,

с изсъхнала вече сълза…

…и кичур във сребърна брошка,

захвърлена там преди век…

…не казани думи за прошка,

към скъп на сърцето човек…

.........
Разрових се в своята памет…

Какво ли потърсих?…

                                              Не знам…

Една грандиозна измама

намерих нечакано там…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Кацаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много мелодично,много изчистено!
    ето едно от малкото ценни неща в този сайт.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...